БЕДАДЖЍЯ, -ѝята, мн, -ѝи, м. Диал. Клеветник, злосторник. Ой рако, рако, / рако осмокрако, / рако бедаджийо; / рако кавгаджийо, / като си дошъл / за моята щерка, / камо ти зурли, / зурли и тупане? Нар. пес., СбНУ ХХV, 7.