БЕДЕВИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕДЕВЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. 1. За кон или кобила — който е от породиста, арабска порода; арабски. Имаха и двамата по един юрюк — бедевия кон, които на много турски сватби бяха надпрепусквали много коне .. , но двата юрюци коня не бяха се надварвали още. Ц. Гинчев, ГК, 256.

2. Като същ. м. и ж. Кон или кобила от арабска порода. Телкиджията и Таушан .. имаха арабски бедевии — на едина бяла, а на другия — черна, дълги и сухи като хрътки. Ц. Гинчев, ГК, 148–149. Из горнооряховския път, .. , се зададе един конник на един бял кон — бедевия, който идеше към Геран. Ц. Гинчев, ГК, 380.

— От тур. bedevi 'бедуински'.