БЕДНИЧЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от беден (в 1-6 знач.). Противоп. богатичък. Ти знаеш и Цвета, годеницата му, момичето на Гълъб Кацарски. Бедничко е, но и ние не сме богати. Д. Ангелов, ЖС, 152. Като влязоха отново вътре, те послушаха музика от евтиното радио, а после Ирина се прибра в стаичката си — ослепително чиста и бедничка. Д. Димов, Т, 12. Слънцето е веч насред самото небе, то ед‑

ва промича сега тънките си зари, право навръх главите на уморените ни пътници. Беднички! Те не погледват нагоре да видят, че вече пладне заминува. Ил. Блъсков, ИС, 105.