БЕДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЀДНОСТ, -тта̀, мн, няма, ж. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществувание; немотия, оскъдица, беднота, беднотия, сиромашия. Противоп. богатство. Аз посетих по-после тия приоблачни жилища. Каква бедност и окаянство в тях! Хората живеят в непосредствено съседство със скотовете. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 47. Паднал съм в такава бедност, чтото, освен че съм останал гол и бос, но ся нуждая даже и за насущния си хляб. Хр. Ботев, Съч. 1929, 380. Млада беше тя, живяла бе все в бедност и би искала да има хубав свой дом. Д. Талев, И, 315. Мъчеше ме мисълта за дрехите ми, моите вехти износени дрехи. Чудно — струва ми се, че пръв път през това утро се пробуди у мене мисълта за бедността ми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 113. Истинска бедност лъха от цялото му облекло: бяла риза, .. , кърпена на много места; джемадан, сиви потури, червен пояс — всичко вето, оръфано, кърпено. Й. Йовков, Б, 161.
2. Обикн. с опред. или предл. на, откъм. Ограниченост в количеството на нещо, недостатъчност от нещо. Противоп. богатство. С малкото количество на планктона е свързана сравнителната бедност на морето откъм риба. Д. Богданов, ТА, 12. В общата оценка за състоянието на съвременната ни драма М. Андонов изтъкна на първо място нейната тематична бедност. Той правилно подчерта, че нашата нова драма още не е успяла да обхване и отрази задоволително разнообразието на нашия живот. С, 1951, кн. 11, 160. Бедност на растителността. // Липса на интереси, познания и под.; ограниченост. Големанов на Н. Попов е страшен и жалък едновременно. Жалък поради своята умствена бедност и парадоксалните си амбиции, но страшен, твърде страшен с паричното си могъщество. НК, 1958, бр. 44, 6.
3. Прен. Обикн. с предл. на. Липса на разнообразие във формата и съдържанието на нещо (изразено със съществителното след предлога); еднообразие, неизразителност. Противоп. богатство. Посетителят в театъра не бива да чува не само употребата на едни и същи думи, свидетелство за бедност на езика, а и думи с менливи ударения. Н. Лилиев, Съч. III, 118. Наистина, няколко къщи и кошари са кацнали в далечината като кръпки към бедността на пейзажа. Л. Стоянов, Х, 35.
◊ По бедност. Остар. Безплатно (поради липса на средства, защото е беден, без средства). — Нямам нито петак. Работа няма никъде. Мъжът ми е на фронта, помощта не дават!. . — Ето ти рецептата. Иди отвъд в общинската аптека да єземеш по бедност праховете. П. Здравков, НД, 82-83. Свидетелство за бедност. Документ за лошо материално положение, издаван в миналото у нас, който е служел за освобождаване от данъци, държавни такси и пр. Баща му нямаше пари да го издържа, а понеже все пак вземаше някаква заплата, не би могъл да извади и свидетелство за бедност, за да не плаща учебни такси. П. Спасов, ХлХ, 83-84.