БЕДНОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕДНОТА̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Бедност. По лицето му бе изписана горчива усмивка. Дядо се смееше на себе си, смееше се на ралото, на кравите, на едрата ръжена слама — . ., на цялата ни беднота. Кр. Григоров, ОНУ, 47. Между своите не свой, / аз живея в беднота... П. Р. Славейков, Избр. пр I, 174.

2. Събир. Бедният слой от населението; беднория, беднотия, сиромашия. Строго лъщели белите колосани яки на окръжните съветници, трептели сърмените одежди на поповете, отзад плътно се притискала шаячната тълпа на еснафите и градската беднота... Н. Тихолов, ДКД, 130. Редом с котленската беднота в града възниква и чорбаджийството. Й. Радичков и др., ГСП, 147.