БЕДОНОСЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕДОНО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който носи, докарва беди, нещастия. Мълвата обикаляше, полицията душеше уловки и над главата му висеше, като бедоносен облак, заканата на скандала и съда. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 207.