БЀДСТВАМ

БЀДСТВАМ и БЀДСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Живея в лишения, в немотия; мизерствам. И Станка вярваше, че той бедствува, че той няма хляб, че се моли за подслон. Г. Караславов, ОХ I, 377. Разказваше ни как е бедствувал като студент и чрез преписване чужди лекции и даване домашни уроци едвам се е поддържал да не умре от глад. Ив. Вазов, Съч. VIII, 140. Този, над когото е тегнало проклятието на вечен скитник и дома, и по чужбина, който гладен е влизал в тъмницитеизлизал оттам, за да бедствува и гладува пак. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 184. "Песните ти са чужди / за българина; те са подигравка днес! / Народът бедствува/ О пей за чърни нужди!" К. Христов, Кр, 69.

2. Остар. Търпя, понасям нещастия, беди. Колко повече бедствува злощастний человек, кой придаден без да ще на черната съдба, коя непрестанно го плеска ту от едната страна, ту от другата, отчаян пада и са оставя в грозните ѝ ръце, омаян той вече не знае нито де ходи, нито де е и що прави. Ил. Блъсков, ЗК, 194. В тоя период [802–861 г.] от българската история глядаме да ся съединяват тиските и дунавските българе и да стават един силен народ, който по̀-отнапред бедствуваше от могущественото оръжие на франките и византийците. Д. Войников, КБИ, 53.

3. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Излагам се на опасност, беда, застрашава ме нещо неприятно или опасно; рискувам. Всеки пътник или гост бърза да влезе в оградата на манастира навреме, инак бедствува да нощува отвън. Ив. Вазов, Съч. ХV, 43. — Като криеш един заточен, бедствуваш да бъдеш заточен и ти, и роднините ти. Н. Михайловски, ПА (превод), 123-124. Мравията ожедняла и допълзяла до един извор да пие вода, но дръпната от бързея бедствувала да ся удави. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 42. Тий като губят времето, за което им ся плаща, бедствуват да си загубят службата. Ч, 1875, кн. 4, 151.

— От рус. бедствовать.

Списък на думите по буква