БЕДСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЀДСТВЕН, -а, -о, мн, -и, прил. 1. Изпълнен с бедствия, трудности, рискове. Нямаше никакъв признак на враг. Ала абсурдно бе да се мисли, че немците не са съо6щили по безжичния си предавател за бедственото положение, в което се намираха. Д. Димов, Т, 593-594. Велико щастие ми даваш в края / на бедствения мой живот. К. Христов, В, 43.

2. Остар. Който носи, причинява беда, нещастие. След пет месеца разгоря се бедствената война между Прусия и Австрия. Н. Бончев, Р (превод), 38. На пълнокръвните колкото са полезни хладките и речните бани, толкози са бедствени за тях многото топли и многото студени бани. С. Доброплодни, 3 (превод), 31.

3. Остар. Който се намира в нещастие; нещастен, злополучен. Там съвсем нямаше свобода на съвестта; церковните власти тъпчаха человеческите права, и Испания достигна да бъде най-бедствената и най-унижената държава в Европа. И3, 1874-1881, 58.