БЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЖ пов. неизм. от бягам като междум. Разг. Понякога в съчет. с да ме няма. 1. За изразяване на енергична подкана някой да бяга, да се маха от някъде поради опасност, за да свърши нещо и др. Смилил се Ежко, рекъл ѝ [на Лиса]: Като дойде пъдарят, престори се на мъртва. Той ще те поудари, ще те поритне, па ще те захвърли настрана. Тогава беж да те няма! Ран Босилек, Р, 72. Илийко, аз знам колко зор видях докато го придумам да те пусне [началникът]. Закачи сахата, па духни на краката си и беж. Ст. Чилингиров, ПЖ, 69. Беж да ви няма оттук!
2. За изразяване на заповед някой да отиде бързо някъде; марш. Капитанът го згледа мрачно, налапа папироса, потърси кибрит и като не намери, махна на войника: Беж!... Една кутия кибрит! Г. Караславов, Избр. съч. II, 320. Ти си полудял. / Или се гавриш с мене! Беж от тука! Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 1, 10.
3. В сказ. функция. Бягам (в 1, 4 и 5 знач.); побягвам, хуквам. Той беж, те след него и едва с разпрано рамо убягва в селцето. СбПер. п II, 24. А като подала Василица свещта и погледнали, какво да видят: мечка! Беж в къщи, заключат се и викат: "мечка!" Й. Йовков, ВАХ, 72. Свих си опашката, плюх си на петите и беж да ме няма! К. Петканов, ОБ, 160. Господин кмете, такъва и такъва кобила, такъв самар, такъв чул?.. Прибраха ги вашенци.. И аз, беж към дома. Н. Попфилипов, РЛ, 42. Това се случва и с най-големите храбреци. Видят някое хубаво момиче, като мене например, подвият опашка и беж! Да не ги изяде! А. Гуляшки, Л, 231. Тате се обръща към Ленчето и мене: Вземете си дрехите. Вървете да спите у леля ви Башева.. И ние с Ленчето беж да ни няма. В. Бончева, АП, 106.