БЕЖАНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЖАНЀЦ, мн. -нцѝ, м. Човек, който е напуснал родината или местожителството си поради война, размирици или природни бедствия. Въстаници и бежанци от панагюрското въстание, .. , се стичаха сега в

Букурещ. Ив. Вазов, Съч. VI, 96. Освен местните жители, в порутените дъсчени къщи живееха свряни и хиляди бежанци от полето, дето сега, сред техните села и имоти, вседневно гърмеше опустошителна война. Г. Райчев, Избр. съч. II, 37. Има тук някои приятели, бежанци от Русия, доскоро имаше и от Сърбия. В. Геновска, СГ, 240. Дочу се по едно ереме, че срещу нас иде голяма турска войска .. Започнаха да се изкачват нагоре към нас най-напред бежанци от тракийските села и градове, хиляди уплашени люде, с добитък и покъщнина. Д. Талев, ПК, 688-689.