БЕЗАПЕЛАЦИО̀НЕН

БЕЗАПЕЛАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. 1. Юрид. Който не подлежи на обжалване; окончателен. Вселенската черковна власт има право на върховна, окончателна, безапелационна присъда. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 73. Безапелационна резолюция.

2. Който не допуска възражение, съмнение; категоричен. С него [Г. П. Стаматов] не можеше да се спори: той беше винаги категоричен и безапелационен. К. Константинов, ППГ, 321. Количеството цигарени кутии трябваше да се предава всеки работен ден. Това условие на управата беше безапелационно. М. Кюркчиев, ВВ, 34. Безапелационно нареждане. Безапелационен глас.

Списък на думите по буква