БЕЗБОЖНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗБО̀ЖНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който отрича съществуването на бог, не вярва в бога; атеист, безверник. Никога не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник. Г. Караславов, СИ, 209. Виждаш ли ги — рече мама на татко, — и да се кръстят вече забравиха, .. Хляб сядат да ядат, безбожниците!. .. Д. Бозаков, ДС, 29.

2. Човек, който върши престъпни, нечестни дела; безсъвестен, безчестен човек. Погледнете тука! Погледнете! Законите на природата са осмеяни, ..: син баща си е убил, .., да няма в сърцата ви ни мисъл за убийство или грабеж, догде дрехите си не накървавите в алената кръв на тоя безбожник. Н. Бончев, Р (превод), 100-101. По осемнайсе пари? Я го гледай ти него, безбожника недни! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 122.