БЕЗБО̀ЖНИЦА

БЕЗБО̀ЖНИЦА ж. 1. Жена, която отрича съществуването на бог, не вярва в съществуването на бог; атеистка, безверница. Е, на Господа може от време на време да му се помолиш, колкото да не се разсърди, а после пак си гледай работата. Глава не боли от един поклон... Така горе-долу разсъждаваше баба. И аз не мога да кажа, че тя беше лицемерна или безбожница. К. Калчев, ПИЖ, 37.

2. Жена, която върши престъпни, нечестни дела; безсъвестна, безчестна жена.

Списък на думите по буква