БЕЗБОЯ̀ЗНЕНО

БЕЗБОЯ̀ЗНЕНО нареч. Остар. Книж. Безстрашно; смело, неустрашимо. Тие тръгнале безбоязнено към селото, защото нямало вече от какво да са боят. З. Стоянов, ЗБВ III, 334. Макар и да отиваше на явна смърт, .. покойний Д. Миладинов никак не беше уплашен и стреснат, а с спокойна душа, безбоязнено и с весело сърце, като на сватба, отиваше си, яздещ на коня, като сват. К. Шапкарев, МЖБМ, 28-29.

Списък на думите по буква