БЕЗБРАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗБРА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. 1. Който не е встъпил в брак; неженен, неомъжен. Българките по селата юначни / не остават дълго время безбрачни. П. Р. Славейков, Сл, 79.

2. Който протича без брак. Ако и да приемем, че и брачнийт живот си има своите скърби, но неоспоримо е, че безбрачнийт не заключава в себе си нищо приятно и утешително. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 98.