БЕЗБУРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗБУ̀РНО нареч. 1. Без бури. Ей дружина! Честита година! / Чест дал Господ кому както знае, / .. на плувците безбурно да плуват. П. Р. Славейков, НМК, 73-74.

2. Прен. Поет. Тихо, спокойно, безметежно. Хората си живееха мирно, безбурно. Те си гледаха работата — в канцелариите, в дюкяните, в работилниците, във фабриките... М. Кремен, РЯ, 527. В съня си те виждат, о сладка измама, / че стигат честити честита страна, / где всички живеят безбурно, где няма война. Н. Лилиев, Ст, 55.