БЕЗВЀРЕН

БЕЗВЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. 1. Който не вярва в съществуването на бог; безбожен. Тогава нека не са сърдим на народа, дето той са явява безверен и не показва почет не само към черковата, но и към нейното учение. СбПер. п 1, 114.

2. Който е от друга, чужда религия, вяра, който няма истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверен. — Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние християните. Ст. Загорчинов, ДП, 222. За нашето отечество и слава, / за нашата свобода и държава, / да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността / от нашите тирани / безверни мюсюлмани. Д. Чинтулов, СбДЧ, 183.

3. Който не е верен някому; неверен. Той [честният човек] не ся подкупува, а оставя на бездушни и безверни хора да ся продават комуто щат. Й. Груев, СП (превод), 315.

Списък на думите по буква