БЕЗВЕРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗВЀРИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. С предл. в. Отсъствие на упование, на вяра в някого, в нещо; неверие. Тази зрелост ме изненадваше, но съвсем не ме очароваше. Това бе зрелост на откровения цинизъм и на онуй безверие в хората, което някои наричат трезвост. Б. Райнов, ДВ, 54. Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрактността. Лит. ХI кл, 6.

2. Остар. Отсъствие на вяра в бога; безбожие. Потопът на безверието залива света. .. Ето исихасти, ето адамовци... Умопомрачение, безумие, зараза на заблуждение обфаща духовете, и ние сме безсилни. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 124-125. Още преди Освобождението в средите на интелигенцията и намиращите се под нейно влияние млади занаятчии и търговци съществуваше и безверие, но външните форми на религиозно благочестие, .. , бяха спазвани от всички, дори и от явни неверници. Ив. Хаджийски, БДНН II, 178. Идете в Париж, разгледайте неговия живот, .. вие ще да видите яростен материализъм, съвършено безверие, безразсъден атеизъм. Знан., 1875, бр. 16, 250-251.