БЕЗВЕТРЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗВЀТРЕНО нареч. С гл. съм в 3 л. ед. Означава, че някъде не духа вятър. Тук е винаги безветрено, рядко падат мъгли и когато навали сняг, той не се задържа за дълго. Б. Несторов, СР, 49.