БЕЗВЍНЕН, -нна, -нно, мн, -нни, прил. Остар. Книж. Невинен. Ако ти е драго, че си възбудил в сръцето на една злосчастна и безвинна мома любов, която не може да даде друг плод освен скръб и срам, то е най-греховно самохвалство. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 92.