БЕЗВЛАСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗВЛА̀СТНИК
БЕЗВЛА̀СТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Привърженик на безвластие; анархист. — Ние, безвластниците, отричаме управлението на човек от човека, не само експлоатацията. Ако бъде премахната всяка власт, комунизмът ще дойде сам по себе си. Ем. Станев, ИК I, 73.