БЕЗВОЛЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗВО̀ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Безволен. Професорът наистина вършеше есичко, каквото го накарат, но сам не проявяваше никакви инициативи, имаше вид на отпуснат, безволев човек. П. Славински, ПЩ, 98.