БЕЗВО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който е без благоухание. Повехнала розо, / .. / как капят листата ти; / как капят печално, / безвонни и бледни. Ив. Вазов, БМ 1, 95.
2. Който е без дъх, без миризма изобщо (Ст. Младенов, БТР).