БЕЗВРЀМЕННО

БЕЗВРЀМЕННО. Рядко. Нареч. от безвременен; не навреме, преждевременно. Тя с ужас даже разбра, че и за тая причина баща ѝ я тегли от училището безвременно, без да е свършила пълния гимназиален курс. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 29. Французкият ученик, а особено онзи, който живее в самата школа, е печален, тъжен .. и безвременно развит. Знан., 1875, бр. 2, 26.

Списък на думите по буква