БЕЗВРЕМИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗВРЀМИЕ, мн. няма, ср. Рядко. 1. Период от време, през който няма стремежи, идеали и няма видимо развитие, прогрес. На "исторически момент" сме жъртва — / в упадъчно безвремие живеем, / а за прогрес и вяра ний копнеем. Ем. Попдимитров, СР, 125. Това е интелигенция, родена на кръстопът и закърмена с отровата на безвремието. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 27.

2. Усещане, че времето е спряло, не тече. Очите безмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта, ушите претръпваха от грохота на мотора и тримата изпадаха в някаква облекчителна хипноза, в някакво безвремие, сякаш бързината ги освобождаваше от всичко натрупано в тях и от самите тях. Б. Райнов, ЧЪ, 106.