БЕЗГРАМО̀ТНО

БЕЗГРАМО̀ТНО. Остар. Нареч. от безграмотен (във 2 и 3 знач.); неграмотно. Молим нашите учени да бъдат снизходителни и да ни прощават, ако някак пишем по-просто или, както що казват някои си, безграмотно. У, 1870, бр. 1, 5. Но от материала на сборника му ний виждаме, че г. Чолаков никак не разбира важността и значението на народното умотворство, защото, ако отистина отбирваше, той не щеше да има в сборника си тъй безграмотно събран, нареден и издаден материала. Н. Бончев, Съч. I, 134.

Списък на думите по буква