БЕЗГРАНЍЧЕН

БЕЗГРАНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е много просторен и не може да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безконечен. Дълбоко вдъхвах планинския сутринен въздух и благославях небето -– ясно, чисто и безгранично, проснало се над мене южно небе. П. Михайлов, ПЗ, 190. Аз погледнах назад. Дунавът блестеше посред една безгранична, .. , зелена, цветуща долина. МС, 1883, кн. 4, 12. Безгранична шир. Безгранични простори. ● Като същ. безграничното ср. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизхо‑

дица, той [поетът] пребивава с въображението си в безграничното. Бл. Димитрова, ОО, 11.

2. Прен. Обикн. за чувства, качества — който се проявява в много висока степен; извънредно силен, необикновен, изключителен; безкраен, безпределен, безмерен. Техният гняв беше тъй безграничен, че те [славяните] изопачаваха думите, които знаеха, и бъркаха византийската реч до неузнаваемост. Ст. Загорчинов, ЛСС, 148. — Тъжна, непроницаема беше нощта .. Но в душите ни блестеше светла безгранична радост, радостта на хора, които след дълго отсъствие се връщат в родината си. П. Михайлов, МП, 20. Безгранична преданост, Безгранично доверие. Безгранична доброта. Безгранична смелост.

Списък на думите по буква