БЕЗГРАНИЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗГРАНЍЧНОСТ
БЕЗГРАНЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безграничен. При това, трябва тук песен съответствена с мястото, песен, в която да се чувствуват вълни, морски шум, .., безграничност... Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 125.