БЕЗГРИЖНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗГРЍЖНО нареч. 1. Без грижи, без тревоги, без вълнения. Той, Димитър и Илия прекарваха все пак безгрижно и леко. Й. Йовков, Разк. I, 47. Весело и безгрижно се заредиха за Тинка и месниците. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. И трепетно внимава на приказката чудна / за минало детинство, за дните невъзвратни / на младите надежди и сънищата златни, / и вярата наивна, .. кога тече живота / безгрижно и щастливо под бащин покрив мили. П. К. Яворов, Съч. I, 17. Къде си, палава, нехайна дъще, / безгрижно да пилееш свойте дни? Бл. Димитрова, Л, 52. Почитай баща си, който заради тебе е преминал много нощи без сън и с грижи, кога ти си спял сладко и безгрижно. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 190.

2. Без загриженост, без опасение и страх. Близо зад нас идеше тиха и сподавена глъчка. Това бяха другите две роти на нашата дружина, останали в поддръжка. А някъде по-назад, може би съвсем безгрижно, почиваха свободните дружини на полка. Й. Йовков, Разк. II, 167. Аз ще примиря всичките животни в гората. И тогава ще настъпи онова време, за което моите братя не са и мечтали... Да си ходят без страх из гората, да си гризят безгрижно младите дръвчета, да си играят с малките вълчета и с хитрите лисичета..." Г. Караславов, СбХ, 130.

3. Лекомислено. Тя отиде съвсем безгрижно на тая среща и едва когато видя Беглишки и мазната му физиономия, помисли за мъжа си. К. Калчев, СТ, 212.