БЕЗДАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който няма дарба, способност да твори. Противоп. даровит, талантлив. И Каравелов, и Ботев са еднакво нехладнокръвни, пристрастни, жестоки срещу бездарните писачи. Г. Константинов, ПР, 90. Мнозина от тях бяха бездарни, разглезени синове на богаташи, по чудо завършили университет. М. Кремен, РЯ, 311.

2. За творба — който е лишен от художествени качества, поради липса на дарба за създаването му. Противоп. талантлив. Още десетина песни отпадат. Всички те са сиви, измъчени, без капка емоционалност, подражателни и направо бездарни. П. Незнакомов, БЧ, 83. Тук [в къщата] имаше и бездарни картини от местни художници, и пъстри вази. Д. Димов, Т, 45. Бездарни стихове.