БЕЗДАРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДА̀РНО. Нареч. от бездарен; без дарба, неталантливо. Спомних си нескопосната му фигура на сцената, как бездарно издекламирваше няколко фигурантски фрази, облечен в шутовски лакейски костюми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 137. Написала е някаква повест. И не съвсем бездарно. Д. Димов, ЖСМ, 77.