БЕЗДЕЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДЀЕН, -ѐйна, -ѐйно, мн. -ѐйни, прил. 1. Който не проявява дейност, не върши нищо. А Дойчинов не бе от вчера околийски секретар, нито пък от ония бездейни функционери, които административно съществуват. Ст. Даскалов, СЛ, 531. Той не можеше да стои бездеен. Гората и планината го влечеха. Д. Кисьов, Щ, 161. // Който не прави или не е в състояние да направи никакво движение, който стои неподвижно. Още един изпитващ поглед и великанът взе да се съблича мълчаливо .. След малко Наско погледна към него — той не беше още готов. Беше се навел над обувките, но ръцете му висяха бездейни — двоумеше се. А. Мандаджиев, ОШ, 59. Когато Тонев отвори очи, вече се смрачаваше. Треската бе преминала, но усещаше тялото си все тъй бездейно, обезсилено от болестта и глада. П. Бобев, К, 12.

2. Който не е свързан с някаква дейност, при който не се проявява дейност. Част от работниците трябва да се хвърлят в улична борба, останалите — да заемат складовете .. Който вижда друг изход от сегашното бездейно състояние в тютюневия сектор, нека го каже. Д. Димов, Т, 230.