БЕЗДЕЙСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДЀЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. Книж. Който не върши нищо. Простите башибозуци така също стояха бездействени до главата ми и стискаха чирените на своите ятагани. З. Стоянов, ЗБВ III, 17.

2. Остар. Книж. Безучастен, пасивен. Така как може един християнин да е бездействен, когато гледа хиляди свои братия изложени на вечно погубление? ИЗ, 1877, 4.14.

3. Остар. Книж. При който не се върши нищо, незапълнен с нищо. Богатите спят, сурмасите пият — бездействено състояние. П. Р. Славейков, БП I, 48.

4.Рядко. Който не оказва въздействие. "От сцената — .. — не бива да се чуват бездушни, безчувствени думи. Там не са потребни безидейни, както и бездействени думи. На сцената словото трябва да буди — у артиста, у неговия партньор, а чрез тях и у зрителя — всевъзможни чувствувания, желания мисли." Н. Лилиев, Съч. III, 322.