БЕЗДЕТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗДЀТНИК, мн. -ци, м. Женен мъж, който няма свои деца. — Бай Първане, — викна председателят, ти си от Сойките. Кажи на тоз поп има ли вашият поп Димитър синове? — Няма — отвърна секретарят, — нашият поп е бездетник. А. Каралийчев, СбХ, 108. Болярски беше обикнал Дойна — така го беше обикнал, както обикват бездетници угодливите млади хора. И той упорито искаше да направи Дойна зет на батя си. А. Страшимиров, ЕД, 135.