БЕЗДЀТНИК

БЕЗДЀТНИК, мн. -ци, м. Женен мъж, който няма свои деца. — Бай Първане, — викна председателят, ти си от Сойките. Кажи на тоз поп има ли вашият поп Димитър синове? — Нямаотвърна секретарят, — нашият поп е бездетник. А. Каралийчев, СбХ, 108. Болярски беше обикнал Дойнатака го беше обикнал, както обикват бездетници угодливите млади хора. И той упорито искаше да направи Дойна зет на батя си. А. Страшимиров, ЕД, 135.

Списък на думите по буква