БЕЗДИХАННО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДИХА̀ННО нареч. Поет. Със затаено дишане, без дишане. Внезапен вик, — светкавица изви / над сам главите им; — и се събуди / учителят от сън. — Виж, бездиханно, / като че ли заслуша се за миг / стихията. К. Христов, ПХ, 62-63.