БЀЗДНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Поет. Който е много дълбок, който е като бездна. Пороен дъжд ли ме настигаше сред безднени клисури, буря ли поваляше до мене вековни дървеса, .. — вред и всякога душата намираше своето окриляне, чувствата — своя изблик. А. Страшимиров, УШ, 16.