БЕЗДО̀МЕН

БЕЗДО̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който няма дом, подслон; безприютен. Тук-там в сенките на големите порти спяха, свили колене и облегнати на стените, бездомни старци и дрипави жени, със забити в ръкавите лица. К. Константинов, ПЗ, 176. Тежко на скитника бездомен! / Той никога не си е у дома, / другарите си сменя, няма спомен / и сам не знае де е родната земя. М. Петканова, КС, 13. Кукувицата е бездомна ленивка, гнездо не вие, яйцата си носи в чужди гнезда. Д. Манчев, БЕ II, 111. Бездомно куче.

2. Рядко. Който няма собствен дом, жилище. Пренасях се трети път, защото бездомните жители на българската столица се преместят постоянно от една къща на друга и са в своя род вечни номади. Ив. Вазов, Съч. VIII, 128.

3. Като същ. Бездомник. Какво ни е събрало в този град, / удавен в блясък, пълен със бездомни? Мл. Исаев, ЯД, 84. Не съм довел голаци да грабят вашето имание, .. , нити бездомни — да живеят в вашите къщи. Е. Мутева. РБЦ (превод), 94.

Списък на думите по буква