БЕЗДУХОВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДУХО̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Качество или проява на бездуховен.

2. Отсъствие, липса на духовност. Четиридесет години българинът тайно се кръстеше и плахо поглеждаше към небето, очаквайки всеки миг бруталната намеса на нетърпимостта, на грубиянството, на бездуховността. Дем., 1990, бр. 46-47, 1.