БЕЗДУШНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДУ̀ШНИК, мн. -ци, м. Рядко. Остар. Човек, който проявява бездушие, неотзивчивост, не съчувства никому. Спомни си той тоя дълъг ред имена: Каишев, Григоров, . ., този бездушник Панчорков, и кръвнишкия Вангела. Ив. Вазов, Съч. Х, 86. Така също ся уредили и дружества, които займат на членовете си пари с легка лихва, та така сиромаси намират пари, за да си видят нуждата, без да си дават потта на бездушник лихвар. Й. Груев, Лет., 3875, 229.