БЕЗДЪЖДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
БЕЗДЪ̀ЖДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Липса на дъжд, обикн. за продължителен период от време; суша, засуха. Човекът е такъв: в море копней за суша, / в бездъждие — за град, а в потопен дъжд за суша. Ив. Вазов, Съч. III, 228. Ако беше имало в Добруджа гора, нейните жители по-малко щяха да търпят от безводие и бездъждие. Т. Икономов, ЧПГ, 37