БЕЗДЪНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДЪ̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни,прил. 1. Рядко. Който е без дъно. Дъщерите на Даная се изскубват от напразните усилия да пълнят своя бездънен съд. Бл. Димитрова, ОтО, 8. Бездънна делва.

2. Който е много дълбок, на който не може да се види дъното. Просто не можеше да се нагледа на високите планински върхове, които се губеха нагоре в ясното небе, или на бездънните пропасти, по чието дъно боботеха буйни балкански потоци. М. Марчевски, ТС, 11. И всичко друго е както било от памтивека: морето е все тъй хубаво широко, бездънно. А. Страшимиров, ЕД, 101.

3. Поет. Безкраен, необятен. Всеки миг затъвахме все повече в това, странно царство на безбройни мълчаливи дървеса, .. Беше гора без начало и край, бездънна гора. К. Константинов, ППГ, 350. По-нататък вече всякакви по-определени очертания липсваха и всичко се сливаше в една мъглява дрезгавина, таинствена и бездънна, над която се разстилаше небето. Й. Йовков, Разк. I, 186. Синеят планинските върхове / в бездънния утрен простор. Д. Методиев, ШТ, 87.

4. Прен. Книж. Обикн. за чувства, преживявания и под. — много голям, изключително голям, силен; безкраен, безпределен. Прегръщаше класовете и от бездънна милост ронеше сълзи върху запечената угар. К. Петканов, МЗК, 156. Към болния Викенти се обърна / и чак сега лицето му обзърна: / съсухрено и с хлътнали очи, / загледани безмълвно към стената, / и в тях бездънна тиха скръб личи. Ем. Попдимитров, СР, 160. Бездънна глупост.

5.Разг. Ирон. Който побира, поглъща голямо количество, като че е без дъно. Спомни си как сам бе ходил от врата на врата, за

да пълни бездънните манастирски дисаги. Ст. Дичев, ЗС I, 384. Те гледаха само собствения си бездънен стомах и не се интересуваха от другите. Св. Минков, Избр. пр, 490. И тръгваше от село на село да събира за бог да прости. ..; а в същност .. сиромашката лепта изчезвала в бездънните джобове на отче Софроневото расо. З. Стоянов, ЗБВ I, 373. Бездънно гърло.