БЕЗДЪННОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗДЪ̀ННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество на бездънен. Спокойно в своите необятни ширини и загадъчно в своята ясна бездънност се разстилаше небето на краткия зимен ден. П. К. Яворов, ХК, 15. На фона на белоцветен облак лежи като увиснало във въздуха цялото село. Точно като отразено в светлата бездънност на дълбока бистра вода. Ив. Карановски, Разк. I, 123.