БЕЗЖАЛОСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЖА̀ЛОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма жалост, милост, който е лишен от състрадание; безмилостен, безпощаден, жесток. Безжалостни Стоене, ти не си човек! Л. Каравелов, Съч. II, 154. Ловджийските народи, които се намират постоянно в тесни сношения с дивите животни и които малко по малко привикват да проливат невинна кръв, след време стават сурови, безжалостни и кръвожадни. Знан., 1875, бр. 15, 230.

2. Който изразява, съдържа жестокост, безсърдечие. Намазваха лицето на ученика с мастило и го излагаха на безжалостните и злоради присмивки на децата. Ив. Вазов, Съч. Х, 153. Смъртта и мойто сетньо щасте в безжалостний си гняв отвлече. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 64.

3. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безпощаден, жесток. Безжалостни закони.