БЕЗЖАЛОСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЖА̀ЛОСТНО. Нареч. от безжалостен; без жалост, без състрадание; безмилостно, безпощадно, жестоко. Дръпна се от ръцете му и побягна, но се подхлъзна и падна на паркета по очи. Казански го настигна и започна да го рита безжалостно. Д. Ангелов, ЖС, 228. Той грабва хризантемата, хвърля я на земята и безжалостно започва да я тъпче с ботушите си. Й. Йовков, ПК, 88. Понеже не знаеше как да излее яростта си, Костадин безжалостно препусна уморения кон и влезе в града разстроен и угнетен. Ем. Станев, ИК I, 20.