БЕЗЖЍЗНЕН

БЕЗЖЍЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е лишен от живот; мъртъв, бездиханен, бездушен. Силни гърмежи, .. , пясък и отломъци посипват стрехите на къщите .. Един войник — .. — лежи на лицето си, прострял ръце, неподвижсн, безжизнен. .. Й. Йовков, Разк. 11, 89. Ефрейторът безжизнен се струполи на земята. Д. Кисьов, Щ, 68. Лежеха безжизнени чужди и свои — / земя не достигна да бъдат зарити! Мл. Исаев, ПЗВ, 15. Безжизнен труп. ● Обр. Мрачни редове чардаци, глухи и безжизнени, заграждаха отвръст двора. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 27. // В който не се забелязва живот; който е на мъртвец, свързан с мъртвец. Той се отпусна на леглото. Дъхът замря, и на безжизненото му лице остана дълбоко отпечатано блаженство. Д. Немиров, В, 227. Тя бе забила остър нож в сърцето си, и безжизнената ѝ ръка го държеше още там. Елин Пелин, Съч. I, 133. Очите му гледаха с безжизнен, стъклен блясък, очи, които нямаха вече израз, а само отразяваха светлината на фенерчето. Д. Димов, ОД, 274.

2. В който не се чувствува, забелязва жизненост, енергия; безчувствен, апатичен. Вълнение слабо оживи безжизненото ѝ лице. Ив. Вазов, СбНУ II, 91. Отвори ми прегърбен старец с избелял вълнен халат и очила с тънка златна рамка .. Очите му, хлътнали дълбоко, бяха уморени и безжизнени. О. Бояджиев, П, 119.

3. Прен. Лишен от чувство, от темперамент; сух, неизразителен. — Мисля, че знам грешките си. Мене ме учиха да рисувам всичко плоско. А като походих по света, видях, че художниците са постигали дълбочина. Не зная как. А без нея всичко остава плоско, безжизнено. В. Геновска, СГ, 133. Той ни четеше бързо, .. — по един безжизнен, отегчителен начин. Ив. Вазов, Съч. Х, 161.

4. Рядко. В който няма живи същества, живот. Без кислород няма живот, следователно от 200 метра надолу до самото дъно (2245 м) черноморските води са безжизнени, мъртви. Пр, 1953, кн. 1, 36.

5. Остар. Неодушевен. От потомците Ха‑

мови някои ся кланяли на животни, а други на безжизнени нечта (това е фетишизъм). Г. Йошев, КВИ (превод), 13.

Списък на думите по буква