БЕЗЖИЗНЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЖЍЗНЕНО нареч. 1. Без прояви на живот. Дали пък не го уби? Той се наведе и го извади навън -– момчето все така безжизнено лежеше на ръцете му. П. Вежинов, ДБ, 81. Наблизо, .. , лежи болен дядо Сава. Бялата му чорлава глава безжизнено се покои върху златен сноп. Елин Пелин, Съч. I, 155.

2. Без жизненост, без чувство; безчувствено, неизразително. Той се обърна и погледна тъста си. Под нахлупения до ушите каскет очите на бъчваря гледаха тъпо и безжизнено. Ем. Станев, ИК III и IV, 407. Изкупление бе съдбата на фон Гайер, който чакаше наказанието си с безжизнено равнодушни очи. Д. Димов, Т, 596.