БЕЗЗАБО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Безгрижен. Там [в манастира] са готвят най-изисканите гозби и там са спи най-сладък и най-беззаботен сън. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31.
— От рус. беззаботный.