БЕЗЗАВЀТЕН

БЕЗЗАВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. В който няма лична изгода, сметка, на който е присъща всеотдайност; всеотдаен, самоотвержен. Той обичаше безмерно тази стара, злочеста жена: най-малък син, той беше порасъл под грижите и ласките па нейната беззаветна любов. Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. И той го бе обикнал, тоя кротък даскал, в чиито гърди гореше толкова пламък на беззаветна преданост към другите. Зл. Чолакова, БК, 137. Той обичаше това момче с беззаветната обич на по-голям брат. Г. Райчев, Избр. съч. II, 40. Беззаветна служба на народа.

2. Който е готов на жертви, който действува, без да се ръководи от сметка, корист; самоотвержен, всеотдаен. В лицето на Раковски опознава идеалния образец на беззаветен народен деец. Ив. Унджиев, ВЛ, 57. Изкуството се отплаща жестоко на всички, които гледат несериозно и шеговито на него. То не признава покровители и господари, а дарява щедро само беззаветните си роби. О. Василев, ЖБ, 207.

Списък на думите по буква