БЕЗЗАВЕТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЗАВЀТНО. Книж. Нареч. от беззаветен; всеотдайно, самоотвержено. Отдаден беззаветно на народното дело и на служене на своите убеждения за него, Ботев трябвало съзнателно да жертвува своя талант. Ив. Хаджов, Борба, 1919, кн. 1, 12. Кажи им ти, татко им затворен / в килията е в черни железа, / защото беззаветно се е борил / за мир и правда по света. Кр. Белев, ПЗБ, 18. Юнаците се сражаваха с неподражаема храброст. Техните позиции се обагриха с най-благородната кръв — кръвта на беззаветно смелите. Д. Линков, ЗБ, 101.