БЕЗЗАКОННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

БЕЗЗАКО̀ННИК, мн. -ци, м. Остар. Човек, който върши беззакония. Този чорбаджия беше още страшен безбожник... Пиянец, .., беззаконник, безчестник. Ил. Блъсков, СК, 4. Колко много има да живеят на света хулители, беззаконници, вълшебници, напълнени с всичките пороци! П. Р. Славейков, СК, 16.